Знаете ли коя е тази пловдивска улица?

Източник: Lost in Plovdiv

Началото ѝ е от ул. Найден Геров до Телевизионния център, после пресича Главната улица и Отец Паисий, след което излиза до бул. Цар Борис Обединител, където прекъсва и продължава от другата страна до ул. Митрополит Панарет. Кръстена е на последния патриарх на Втората българска държава.

Вероятно най-забележителната сграда там е бившето кино Балкан, което в до немного отдавна бе една от най-важните точки за срещи под тепетата. В оригиналния проект на  софийския арх. Константин Панайотов от 1939 година постройката е била удивителна – по-ниска от днешното тяло, с огромна тераса и сладкарница на последния етаж, от която се е откривала вълшебна гледка към Родопите. През социализма сградата е надстроена и терасата е унищожена. Впоследствие мястото е предпочитано за бинго зали и казина. В момента тя помещава обаче не само бингото, Макдоналдса и Дриймса. По етажите има множество офиси, част от които пазят архитектурата, която не е унищожена през дългата история на постройката. В паметта на пловдивчани собствеността е свързана с личността на Павлето, който се занимавал основно с рентиерство и имал концесия върху ползването на киното.

За останалите къщи по отсечката научаваме повече от спомените на пловдивчани в една от популярните Фейсбук групи – Бай Иван Карачомака.

Първата сграда вдясно на снимката приютявала магазин за фотоматериали, а  там където се намирала пиацата, било така нареченото Вакъвско здание. Отдолу се помещавал Пепо Гарти, който продавал механизирани детски играчки.

По-надолу се намирала и дирекцията на бюро Реклама, създадена през 60-те години на миналия век. Следвали бижутерско ателие, заведение Императори и приемната на вестник Глас. Тя била на номер 16 и пред нея всяка сутрин се събирали пловдивчани, които не успявали да си закупят вестника и от витрината се осведомявали за случващото се в Града под тепетата.

Друга известна постройка на ул. Патриарх Евтимий била сградата на бившия хотел България, който е построен в началото на 30-те години от  д-р Койчо Коев.  През 57-а година той влиза в активите на предприятието Балкантурист, като след това там се достроява с нова сграда, заедно с нов ресторант.

В близост до хотела се намирала бирария Каменица на бай Христо Пецов, където в началото на 40-те години пеела сръбкинята Мица. После следвала кръчмата на Народняка – един изключителен готвач, а заведението му било известно с хубавото си бяло вино и ако си поръчаш само бутилка, казваш “ един кон“, а ако е със сода, казваш „кон и талига“. Непосредствено до хотела се помещавала и фармацията на Томасян.

До нея се намирала къщата на бай Пано – Димитър Панов, големият български актьор, а на ъгъла била обущарницата на един от най-добрите производители на дамски ботуши – бай Гичо. Неговата дъщеря била известната цигуларка в пловдивската опера Арнаудова.

Също на отсечкама имало и една бръснарница, която до войната се казвала „Лондон“ и била собственост на един арменец Ервант Манукян. След като войната табелата се обърнала и от „Лондон“ станала „Шофьорска среща“, защото там се събираха шофьорите, а точно отсреща се помещавал билковият магазин на г-жа Надежда Карамитрева,собственост на д-р Градинаров.

Повечето от тези имоти, които се намирали от лявата страна на улицата, били собственост на Андон Станев, на Куцоолу и на д-р Градинаров и като цяло – по цялата отсечка се събирали общо взето четири поколения и всички роднини и близки се познавали.

Източник: Lost in Plovdiv